pulss

From eRepublik Official Wiki
Jump to: navigation, search

Deadcitizen.png

pulss

24 Message

Unknown Person.jpg
Click here to upload your profile picture.
Society
Nationality Flag-Bulgaria.jpg Bulgarian
Date of birth 04 December 2009
Residence Icon-Bulgaria.png South Khorasan
Sex Male
Political party United Liberals
Politics
Military
Rank Icon rank Field Marshal.png Field Marshal
edit

Speech balloon.png Formatting

This page needs a template, links to other pages, improved style, improved formatting, or needs to be written in the Third Person.


edit

Babelfish.jpg This page requires translation!

You can help by translating this page to English. Please review Help:Translating Pages for the appropriate guidelines.



edit

Speech balloon.png Citizen Page Tutorial

This is a citizen page that needs a template, wiki-links, images, and wiki-fication. Please read and follow the directions in the Citizen Page Tutorial to find out how!


„Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“

Статията е доста дълга, но на мен ми беше интересно да я пиша, може би ще ви е интересно да я четете :)

Привет и днес, ;) доста хора се чудят след като партията ми е една от най-малките защо продължавам да се "хабя" и да им пълня еПресата с "безсмислени" статии.

Е първо за мен те не са безсмислени, стига да съм получил поне един нов абонат или член на партията си. Тъй като това са обективните показатели, за това дали някой е съгласен с мен и идеите ми, не съм участвал в ММ кампании или пък съм молил приятелите си да се присъединят към партията, за да покажем сила.

Първи стъпки като еБебе :D Играя играта от декември 2009 и съм видял и направил доста неща. Доста хора се чудят да не би да съм луд, че искам да свалим митата, е ще трябва да ги разочаровам :D За да ме разберете, може би ще трябва да започна от самото начало... Малко след като се регистрирах еБългария беше изправена пред първото си сериозно премеждие - първото затриване от Румъния. Като нов играч осъзнах, че няма как моите 7щети да обърнат битката и затова се бих основно с голи ръце. Първото си изкарано злато дарих за въстанията в София, които струваха около 900 злато всяко. Аз мисля, че дарих между 5 и 10 злато, тогава ми направи впечатление, че новите играчи сме големи будали, защото основно ние събрахме парите за тези въстания, а играчите с по няколко стотин злато капитал даряваха същите символични суми като нас. Като се добави и факта, че дефакто те си и управляваха държавата, това събра доста негативни чувства срещу тях и роди разделението млади-стари, както и БНФ. При второто затриване се сблъсках с Чукча, отново разполагах с 6-7 злато, но не виждах защо да го хабя аз, като някой по-силен играч можеше да го използва по-добре. Видях, че Чукча танкира в последните минути на една от важните битки за София и му дарих златото си. Поради някакви някакви причини, не успя да го използва и затова няколко минути след края на битката ми го върна - тук разбрах колко голям човек е Чукча. Разбрах, че все пак има и сред по-старите играчи такива, които играят не за себе си, а за общата кауза. По-късно из форумите срещнах една дискусия относно данъците и митата между Чукча и Гаабеда, която беше доста стара, тогава разбрах че има и други играчи, които смятат че митата трябва да се свалят /но Чукча вече беше аут от играта/. Но срещата ми с този голям играч ме вдъхнови да продължа да търся други играчи, които действат с по-малко користни цели и повече мисъл...

Бизнесът ми във в1, Русия и Бразилия еБизнесът ми започна с фирма к1 в Русия, избрах тази страна защото тя беше най-силната по това време. Беше желана дестинация за много играчи от Феникс, а ежедневно се водеха битки - ако не важни, то поне тренировачни. Въпреки високите заплати, с доста пресметливост се изкарваха прилични пари от нея. Когато събрах достатъчно средства за к2 компания, помислих малко и реших, че е по-добре да инвестирам златото си в българската икономика. Продадох руската си компания и се сдобих с к2 пушки в София. Тогава разбрах, що за хора сме... Започнах производство, но сметките нещо не излизаха, чудех се как другите могат да продават на по-ниски цени отколкото аз произвеждам. Проблемът беше във високата цена на ресурсите, тъй като такъв проблем нямах в Русия, не го очаквах и тук. Бързо намерих решението, което използваха и почти всички - "нелегален" внос с орга :) Това ме накара да се чудя защо вносителите на суровини са толкова смотани, след като всеки можеше да си прехвърли орга в чужбина и да купува най-евтините ресурси, защо нашите вносители продават толкова скъпо? Отговорът е елементарен - просто продаваха на новите бизнесмени, които още не бяха светнати, как да си вкарват по-евтини ресурси. Тогава реших, че следващия етап от бизнеса ми ще е добив... С к2 пушките бизнеса беше коренно различен от к1. Тук вече не се продаваха ежедневно за тренировките, а само във важните битки. Това налагаше повече оборотни средства и трупане на запас. За щастие важни битки не липсваха, пиянските изцепки на Гарабеда ми донесоха доста печалба :D Въпреки това, вносителите на желязо ми бяха "трън в историята на еБългария" ;) Все пак за к3 желязо + лиценз за БГ ми трябваше злато, което щях да събирам с месеци, а на мен не ми се чакаше. Затова реших да потърся от някой приятел... за щастие един от рефералите ми/приятел и от РЖ/ не беше профукал златото си. Намерих още един, който вече се беше отказал и така събрах необходимите средства за к3 желязо. Изборът къде, защо и как да се направи компания не е лесен... Тук стигнах до извода, че за да печеля трябва да плащам минимални заплати - така избрах Бразилия. В нея заплатите бяха най-ниските сред държавите с желязо, а регионите и бяха оригинални, което гарантира че дълго време ще се радвам на компанията си. За това решение ми помогна и загубата на Хелло Кити от Унгария, което ми показа че рано или късно инвестициите в неоригинални региони ще се превърнат в загуби. Бразилия ми даде повече злато от която и да е друга страна, бях се сдобил с к3 компания с бонус лиценз за малката стана Колубия, а си купих и за България. Започнах да продавам в България на цените, които бяха и в Бразилия, като разликата беше, че в Бразилия трябваше да чакам по няколко дена, за да продам желязото, а в България изчезваше за минути. В Колубия продавах малко желязо, но на възможно най-високите цени - за мен основният пазар беше еБългария. За кратко време успях да натрупам доста злато и реших, че е добре отново да инвестирам в ресурси - все пак печелех от добива в доста повече отколкото от пушките.

Подготовката за в2

Вече беше започнало да се говори за в2 и грандиозните промени, говореше се за премахване на подаръците и новата роля на хляба. Това ме накара да се замисля, дали да не се захвана с жито, във в1 то не беше от привлекателните ресурси, защото играчите ползваха само по един хляб на ден и най-често к1 или к2. От друга страна Германия тъкмо беше освободена от полска окопация и поляците гледаха да се отърват от фирмите си, защото Германия не беше гостоприемна за тях - малко население и ембарго с Полша. За к3 компания отново нямах достатъчно злато, но покрай армията бях се запознал с доста будни играчи. След разговори с едно момче, на което дадох съвети за добива на желязо в Бразилия, решихме заедно да инвестираме. Намерих супер изгодна компания в Берлин - за 70 злато с бонус лиценз за Полша :D Вярно, че не е активен, но това ми гарантираше, че дори и отново да бъдат окопирани немските територии, компанията ми ще може да си работи. Закупих си и лиценз за България и започнах добив. Междувременно бях създал и компания за подаръци в еБг, която работи само във в1 и я продадох малко преди в2. До в2 работеха и трите компании, като от житото се изкарваха доста малко пари, тъй като не беше от важните ресурси и имаше доста голямо предлагане.

в2 - слаба активност но нови успехи в еБизнеса

Първата 1-2 седмици на в2 бях спрял двете си фирми, тъй като пазара беше доста нестабилен, а и к3 добивните ми компаниите вече бяха к1, но също така се сдобих със 140 свободно злато. След като нещата се стабилизираха първо пуснах житната компания и наистина тя беше вече по-доходоносната. Желязото в началото не вървеше много, много защото и битките бяха "кът". С течение на времето играчите започнаха отново да се бият и оръжията започнаха да се продават, а от тук и желязото :) Отново започнах да изкарвам прилични пари и се замислих къде да набутам свободното злато? След известни размисли и сметки, реших да инвестирам всичкото злато в к3 хляб. Чудих се между здраве и щастие - здравето се ползваше само в битки, а щастието всеки ден. Избрах щастие и сгреших :D Този хляб не зависеше от битките, а се произвеждаше в много повече отколкото се потребяваше. Въпреки бонус лиценза за Русия който имах в компанията, митата там не ми даваха възможност да изнасям. Това се случваше доста рядко, когато цените там наистина ставаха доста високи. Тогава установих, че за да мога да продавам там или заплатите в България трябва да стигнат близо нулата /а те се бяха засилили доста стремглаво на там/, или руснаците да свалят митата. От друга гледна точка ми беше чудно защо цените там стигат толкова високи нива - отговора също не е сложен, дефицит на работна ръка. Колкото по-голям е недостига на работна ръка, толкова по-високи са заплатите и съответно и заплатите. Това неизменно води и до високи цени и въпреки митата чуждите фирми и моята също можеха да внасят от време на време. След доста мъки с щастливия хляб, реших да го преобразувам в здравен, но трябваше да се освободя от запасите. Тогава се случи ново чудо :D - админите обявиха, че ще премахнат щастието. Тъй като щастливия хляб беше на половина на цената на здравния, реших да не спирам производство, а да натрупам максимален резерв, който да продам когато хляба стане един.Очаквах че цената ще падне, но нямаше как компаниите с хляб за здраве да свалят цените на половина. Така натрупах около 15-20 злато в к3 хляб за щастие. Админите изпълниха обещанието си и аз спечелих отново една камара злато ;) - продадох всичкия хляб за доста кратко време и то с доста добра печалба. Междувременно се бяхме сдобили с БИХ и бях спрял немската си житница. Към края на в2 изгубихме БИХ и отново започнах да внасям жито от Германия. Въпреки, че загубата на БИХ ми донесе финансова изгода, искам да кажа преди да сте ме оплюли, че като войник и българин винаги съм поставял общите интереси над личните си. За БИХ освен, че се самофинансирах, купих с лични средства два к5 хеликоптера за момчетата от отряда ми, а к5ците не бяха много евтини във в2. Организирах и акция за раздаване на хеликоптери от всякакво качество, в която се включиха доста хора. Никога не съм се съмнявал в готовността на българите да си помагат и съм много горд от това!

Нова версия, старите проблеми - в3

С настъпването на в3 отново разполагах със свободно злато и се чудих с какво да се захвана. Малко преди настъпването й написах статията [url=http://www.erepublik.com/en/article/-1-1-1529120/1/20]"К1 отново излиза на мода"[/url] и разбира се сдобих с фирма к1 за хеликоптерчета с бонус лиценз за Сърбия /май ми струваше 18 или 19 злато компанията/. Започнах производство и в началото нещата с нея бяха супер, въпреки 50% мито, успявах да продавам там с доста добра печалба. Най-много злато от нея спечелих при загубата на ЛК, казвам това защото трябва да знаете, че винаги има някой който губи и някой който печели ;) Все пак в3 не се оказа много благоприятна за оръжейния сектор просто защото всичко отива за пустия му хляб. И ако някой каже, че няма дефицит, ще ме извинява ама след като 90% от компаниите извън хлебния сектор са затворени, как може да твърдите, че няма дефицит. Хляб се трупана пазара, не защото е в повече, а защото играчите нямат достатъчно средства да го купят :D Помислете колко от нас ползват ежедневно 300 здраве, май ако има такива то са единици.

От всички тези събития и опит стигнах и до изводите, че митата само ограбват играчите. Всяка стока, която сме изнесли зад граница и сме платили 30-50% мито е било за сметка на българските играчи. Унгария, Сърбия и Полша ми показаха, че хай регион извън оригинален регион рано или късно ще се изгуби и ще доведе до повече загуби отколкото печалби. Битките за сдобиване и защита на Цар Лъв и Хелло Кити са глътнали в пъти повече злато отколкото са докарали, най-малкото защото сега са бонуси за противниците ни.

Затова и твърдя, че еБългария няма нужда от хай региони, а от пазари. Наистина Корасана намали изнасянето на злато от еБългария, но рано или късно ще го загубим, а докато нямаме всички ресурси в еБългария сме обречени да изнасяме злато. Но не може да искаме например сърбите да свалят митата, след като ние самите сме сложили високи мита. Затова според мен стъпките към успеха на еБългария и съюзниците ни преминават през сваляне на митата. От това ще спечелят всички!

От статията съдя, че доста съм се забавлявал с играта, а в нея съм пропуснал опита си в армията, троленето и политиката  :)

Personal tools
Namespaces
Variants
Actions
Wiki
Miscellaneous
Editors
Toolbox