History of Bulgaria/Български

Languages:
	More languages:  Can't see your own?

"Информацията за тази статия е взета от Блогът на еБългария "

24.06.2008 – ново начало

По време на мандата на Jonh Wilkmot се чуха доста слухове (напълно правдоподобни), че правителството ни е искало да сключи сделка с еРумъния с която регионите граничещи с еРумъния и еТурция – Варна и Бургас да бъдат “продадени” на еРумъния, за да могат да нападнат еТурция с която не бяха в идеални отношения. От еРумъния бяха заявили, че е по-добре да бъде доброволно, за да не го направят насила (както вече Imaginapolis коментира под първата статия)(б.р. – ето го коментара на Imaginapolis:“Между другото, още тогава румънците се опитваха да си правят каквото си искат с нас. Бяха изпратили писмо до John Wilkmot, в което настояваха да им дадем доброволно Варна и Буграс(достъп до Турция), за да не си ги вземат насила.“) Това не бе офицално потвърдено, но за щастие не бе и осъществено. еРумъния показа агресивното си лице скрито до този момент зад двулична усмивка.

24.06.2008г ще бъде запомнена като голяма дата в историята на еБългария. На тази дата сърцето от групата от Хеттрик се присъедини към играта. Веднага след тяхната намеса се усети огромно покачване на активността в еБългария. Кардам подпомогна парично новата вълна играчи ( 100 лв на човек). Създаде се Хеттрик Холдинг и БДП, партията задмина всички останали по брой членове начело с бившият ни президент и създател на партията – Крембо. Беше видно, че това ще е новата политическа сила в еБългария. Разговорите между чужденците и Българите започнаха да придобиват по-нормален характер. В политическа насока плановете бяха БДП да подели властта с БСП и да продължи добрите си взаимоотношения с чужденците. На следващите избори беше договорено президент на страната да стане отново Кардам от БСП, като човек с по-голям опит в играта, а конгресът да бъде равнопоставен. Международните ни отношения трябваше да бъдат развити извън съседските ни МПП-та, а икономиката да поеме в положителна посока.

Икономически разбира се нещата не бяха розови, но развитието беше единствената ни цел. Независимо от името на партията методите за подобрение на ситуацията биха могли да се опишат като по-ляво насочени, но друг изход нямаше. След изборите имаше малко недоволство към активността на президента Кардам и от време на време прехвърчаха искри, но споровете просто говореха за една нормална конкуренция, която преди бе невъзможна.

Към края на мандата на Кардам напрежението по южната ни граница започна да се повишава. Отношенията между еТурция и еГърция се влошаваха, сипеха се обиди и от двете страни, предизвикателства и обвинения. Гърция имаше свойте Гуунсове (“Goons”, група, която според някой допринасяше негативи не само на еГърция) които бяха основна причина за ескалацията. Тази група в последствие се оказа не толкова черна, те просто играеха еРепублик по-различно. С тях не сме имали никога проблеми, те имаха страхотна организация и даже бяха полезен съюзник. еБългария се стремеше да не заема страна и обяви, че няма да подкрепя атакуващи действия на нито една от двете страни, но ако се стигне до там ще защити нападнатата чрез действащите МПП-та

Войната избухна рано сутринта. еТурция беше атакуващата страна. Това беше идеална възможност за еРумъния (имаща МПП с еГърция) да се бие срещу е Турция и мощно подкрепи еГърция. Изненадата за всички обаче беше друга – еБългария трябваше също да се защитава от еТурция и то без активни МППта ! Според правилата, страна имаща МПП с две страни във война и граничеща с една от тях автоматично й се обявява война от атакуващата при която МПП-та не са активни. Оказа се, че единственият изход е бил да прекратим МПП-то си с еГърция (или със страната която ще бъде нападната). еТурция също бе изненадана, но не обяви, че няма намерение да се бие срещу нас. През следващите дни на така наречената Балканска война админите върнаха нашите МППта за известен период от време след което пак ги деактивизираха. Явно и те не бяха сигурни как трябва да постъпят. В уикипедия се обясняваше само ,че страната влиза автоматично във война, но нито дума за МПП-та. Новините от еТурция бяха двузначни, едни подкрепяха нападателни действия срещу нас, други не. Теми в защита на еБългария и връщане на МППтата ни бяха отворени във форума на играта и имаха международна подкрепа. еБългария имаше две спечелени битки преди президента на еТурция да се осъзнае и изпрати предложение за мир. Нашето МПП с еГърция остана неактивно за периода на цялата война приключила с мир обявен от еТурция оставящ е Гърция с един регион (с който ние по настояще не граничим). еРумъния и досега си позволява да твърди, че са ни защитавали от еТурция, което е напълно невярно с оглед на това, че армията им бе съсредоточена в еГърция и нямаше как без активно МПП да се бият на наша страна. Войски не бяха прехвърляни в нашата страна защото биха оставили еГърция без защита. Може просто да им се е искало или да са сънували, че е имало еРумънски войници на наша територия. Това бе използвано като аргумент от тяхна страна при разногласията ни в бъдеще.

На края на мандата на Кардам беше решено, че БДП вече може да се заеме сериозно с политиката на страната, започна развитие на предизборни програми и подготовка за изборите. Крембо бе избран за президент, а БДП имаше мнозинство в конгреса. Чужденците в еБългария оставаха все по-малко виждайки, че БДП поема властта и Българите стават все по-многобройни. През мандата на Крембо eБългария поe към своя възход. Бяха създадени множество важни институции работещи и до днес. Назначени бяха “министри” отговарящи за различните дейности. Започна активна работа по събиране на златен резерв на страната. Пазарът беше в разцвет и износът се покачваше. Бяха предпиети различни подходи за стимулиране на работниците и същевременно пълнене на хазната. Създадена бе БНБ и валутата ни стабилизирана. Социалната ни политика беше представена чрез Национална Здравна Система и безплатното повишаване на здраве на новите играчи. В отговор на всичко направено и стабилността на страната, Крембо бе преизбран на поста президент. Започна преброяване на армията, бе създаден държавен резерв за оръжия и подаръци и мобилният взвод Balkan platoon. Освен подема в икономиката имаше и страхотен бум в международните ни отношения. еБългария беше на път да постави началото на обединението на съюзи, които до сега никой не бе смятал за възможни…

България и PEACE GC

Като президент на БДП, Крембо беше и редактор на английската версия на партийният вестник, а българският вариант (сега известен като Narodno delo) се пишеше от сегашният ни президент Гарабеда. Можете да проследите много от описаните вече и следващите в тази статия събития ако прегледате статиите в двата варианта на Demo news – http://www.erepublik.com/bg/newspaper/demo-news-in-english-87721/1

http://www.erepublik.com/bg/newspaper/narodno-delo-87922/1

Още през първият мандат на Крембо, еРумъния отново показа империалистическата си политика. Както вече споменах в първата част от историята в еСвета имаше три големи съюза – МА, НА и ФИСТ. Поради неразбирателство между еИспания и останалите членки на МА и последвали не до там честни постъпки от страна на еИспания, страната напусна МА. Скоро след това целият съюз претърпя своят крах. Усетили момента страните членки на НА и няколко подкрепящи ги, сред които еРумъния и еИспания, започнаха създаването на съюз под името АТЛАНТИС. Основната цел на това обединение, въпреки опитите да ни обедят, че е просто защитен съюз, беше завземането на нови територии и диктаторство. Имащи неизчерпващо се количество злато, огромна военна сила и разпаднал се МА зад гърба си, АТЛАНТИС се очертаваше като новата еСветовна заплаха. Останалите страни извън този съюз трябваше да вземат светкавични мерки. еБългария се развиваше положително, армията ни се разрастваше, а елитният ни отряд достигаше първите си победи.

По време на разпадането на МА, преговорите за създаване на АТЛАНТИС и след подписването на МППс еУнгария, Крембо получи съобщение от еРумънският президент. еРумъния обясняваше как еУнгария (с която те също имаха имаха МПП и обща граница) си позволява да хвърля обиди и предизвикателства към тях, поради което отношенията им сериозно са се влошили. Гледайки с не добро око на еУнгария, еРумъния искаше от еБългария следното: еРумъния прекратява МППто си с нас и ни обявява война, при което автоматично (както нашият случай с еТурция) еУнгария ще бъде въвлечена във война с тях без да има активни МППта. Имащи еУнгария без защита те щяли да ни обявят мир и да продължат атаката си само срещу другата страна. Запитваха ни за отношенията ни с еУнгария и дали бихме ги подкрепили в това им начинание запазвайки всичко в тайна. Естествено още първата ни реакция беше отрицателна, отношенията ни с еУнгария бяха отлични и ни гарантираха отлични въсможности за развитие и нови МППта. След като вече знаехме на къде клони еРумъния и виждайки кой ще й помага в империалистическите действия не можехме просто да отговорим с НЕ. Имахме и лоши спомени от подобни предложения на еРумъния. За момент задържахме нещата с дипломатично отношение и уклончиви отговори, че не бихме искали да взимаме страна, но скоро нямаше да можем да скрием зад нищо друго освен много и то силни МППта.

След множество разговори решихме, че ще е най-добре да сложим картите на масата и изберем бъдещата посока на еБългария. АТЛАНТИС бе на път да стовари цялата си мощ, въпроса беше само дали върху нас или еУнгария. На еРумъния явно нямаше да се разчита след като по този долен начин искаха да завладеят доскорошен съюзник. Оказа се, че те бяха предложили същата сделка и на еУнгария. Време бе на мястото на МА да се роди нов съюз достатъчно силен да се противопостави на АТЛАНТИС. Страните не подкрепящи АТЛАНТИС бяха известни, трябваше обаче доста работа за да се обединят и то навреме. Трябваше ни наистина голям съюз, който разбира се да е сплотен и да включва и нас. Хвърлихме доста сили за това, разговори, съобщения, чатове, форуми. Хора от еУнгария, еИталия, еПакистан, еФранция, още множество страни и ние бяхме в постоянна връзка опитвайки се да изработим уставите под които новият съюз щеше да съществува. Страни с които преди не бяхме разменяли и дума сега се очартаваха като верни съюзници, а други велики сили ни смятаха за равни. Прекратихме МППто си с еУнгария, за да не може еРумъния да го изпозлва за да се бие срещу една от двете страни без активни МППта. Ясно бе, че еРумъния ще нападне, изчаквахме само посоката.

Скоро идеята стана реалност, PEACE GC официално обяви своето образуване. Официални лица бяха представени от всяка страна членка. Имахме повод за празнуване! За по-малко от месец подписахме над 10 МППта (можете да ги видите от статиите в Demo news) и започнахме официално работа като член на PEACE GC.

Изчакването на следващият ход на еРумъния не трая дълго, еУнгария изтегли късата клечка и войната бе обявена. еБългария можеше да си отдъхне, но до кога и на каква цена. Следвайки задълженията си към PEACE GC изпратихме елитният си отряд в защита на приятелите си от еУнгария (МППто ни както се спомена по-горе беше прекратено по-рано). Целият нов съюз бе готов за отбрана. Една война никога не е била много весело преживяване, но с непрекъснатите бъгове и проблеми в модула за битките всичко се превърна в непоносимо бреме. В повечето случаи късмета бе на страната на атакуващите, но никой от PEACE нямаше намерение да се отказва. Никога не се знаеше с точност кой е спечелил ако въобще се стигнеше до края на битка преди целият уебсайт да се срине. След поредният крах на системата войната бе спряна от админите до второ нареждане. Новата версия на играта трябваще да стартира скоро и се смяташе, че това ще е момента на подновяването й.

За момент нещата станаха спокойни, имахме планове и работа за вършене, но затишието бе пред буря. За еРумъния почивка нямаше те щяха да се опитат да достигнат целите си на всяка цена само, че този път бе дошъл редът на еБългария.

Първото управление на Гарабеда

В началото беше БЕТА. После дойде v1, който донесе много промени в играта, и много от старите кучета се отказаха. Сред тях беше и опитния български политик и президент, допринесъл много за страната, krembo.Това се развиваше в края на месец октомври, есента на 2008 година. Тогава активните играчи в еБългария бяхме малко, и едвам напълнихме конгреса от 40 души, благодарение на помощта на определени чужденци.Сред обществото се открояваха няколко персонажа, опитни в политиката, бивши управници, и потенциални бъдещи президенти – bimba, Imaginapolis, и немалко други (повече от година мина, много вода е изтекла оттогава, позабравил съм някои неща). По това време еБългария си имаше форум, водещата партия БДП-също, организацията беше на ниво. Оцелелите в партията прецениха да одобрят кандидатурата на Garabeda за президент, наскоро избран конгресмен с желание да си троши главата (Imaginapolis, бивш Министър на Отбраната отбеляза, че не ще повече държавна служба, защото в замяна на труда си получаваш само псувни и критики). Garabeda беше избран, и така започна „диктаторството“ му, продължило цели 5 мандата, като и досега друг президент не го е надминавал по брой президентски медали (б.р. даже помня, че спечели някаква символична класация в световен мащаб).

Организирането на слабата, бедната и ненаселена страна, на всичкото отгоре и без високи ресурси, и то в променения Нов Свят, беше истинско предизвикателство, с което той успя да се справи, не без помощта на bimba и другите около него. По онова време нямаше министерства, всичко се управляваше от президента и помощниците му. Гарабеда се справи добре, успя да завърже дипломатически връзки, да сприятели страната ни със силите по онова време от нашия лагер(Италия, Индонезия), да рекламира играта и да докара първия ни бейбибум за v1, дошъл от форумите на data.bg и обедната емисия на Нова ТВ(както и много други форуми, блогове, игри, т.н.).

Когато страната ни се постабилизира, на пазара се появиха повече стоки(на някои може да им е трудно да си го представят, но имаше времена когато дори хляба к1 беше дефицитен), населението се увеличи, въобще живота в нашата страница се подобри.И тогава беше започната Операция French Toast, позната и като Втората Световна Война (б.р. Част 4 от историята), елитния ни отряд Balkan Platoon беше изпратен в една от първите в света к5 болници в Сардиния, за да защитава нашия съюзник, Франция.И когато PEACE GC, от който бяхме горда част, надви богатия, мощен и тъп ATLANTIS, ние знаехме, че и нашата държавица имаше пръст в победата.

Населението продължаваше да се увеличава, Гарабеда продължаваше да печели мандат след мандат, критиките към него(отново предимно от мен) започнаха да се увеличават.Тогава еБългария успешно инсталира най-високото качество инфраструктура в историята си – к4 болница в Бургас, дошла от Португалия и уредена от bimba.Скоро след това беше закупена и първата ни к5 болница(едва 29тата в новия Свят), за 300 злато, от LAK Group.

Държавата ни продължи да се развива, навъдиха се още бизнесмени, могъщите три холдинга на еБългария бяха в разцвета си – Plovdiv Corporation на Jeunny, Kiskin Holding на Strahoca(впоследствие изоставен, взет от Imbavnqk, познат ви като tedibor, и в последствие – баннат) и Hattrick Holding JSC, акционерно дружество, в което мажоритарен дял придоби БНБ. В еБългария беше скучно откъм военни събития – не че по света ставаше нещо интересно.Тогава САЩ нападнаха Мексико(несполучлив опит за събиране на гласове от американския президент, Uncle Sam), с които подписахме съюз, и за защитата на които помагахме доста активно.Това беше първата война във v1, в която еБългария участва директно(не чрез изпращане на войски).Междувременно Balkan Platoon продължаваше да жъне успехи, а ентусиазма на Гарабеда- да позатихва.

Април месец, след 5 месеца под успешното управление на Гарабеда, диктаторското място беше преотстъпено на bimba.Това беляза края на президентството на Гарабеда, един от най-успешните периоди в историята на еБългария.

Мандатите на Бимба, Еалендил, Чукча

И тогава започнаха още по-успешните времена на бамбиризма, довели до засилване на международните ни връзки, създаване и обособяване на министерства, засилване на вътрешното единство на нацията.Беше работено и усилено по опазване на еБългария от чужди полтитически влияния(чужденци в конгреса и партиите).Бимба, която стана президентша, също управляваше „леко“ авторитарно, което предизвика опозицията(от която бях част) да я критикува.Едновременно с президентския пост тя изпълняваше и висока длъжност в съюза PEACE GC.По време на втория й мандат Хърватска направи политическо превземане(повечето конгресмени и президента в Сърбия бяха хървати) на Сърбия, и окупира всичките й региони, без Шумадия и Южна Сърбия.Тогава се намесихме ние – обявихме война на Сърбия, и превзехме двете й последни територии, за да бъде затворена войната с Хърватия, в която имаше и много мпп-та срещу Сърбия.Прекарахме няколко дена заедно, после чрез въстания Сърбия беше върната на картата.От тогава нататък отношенията ни със западната ни съседка са много топли, като за този факт дължим най-много на единствената жена, станала президент на Републиката ни – бимба.

След оттеглянето си от президентския пост тя продължи да изпълнява дейна роля в правителството ни, едновременно с изпълнението на задълженията й към съюза, където тя заемаше поста Генерален Секретар(най-високия), но заради идиотите в играта, тя си подаде оставката и си взе няколкомесечна почивка от Ерепублик. Но да се върна към българското президенство – за президент, отново от БДП-за кой ли пореден път, беше избран Еалендил(само с 9 гласа разлика, и то от мен!!!).Малко спорна личност, с безспорни умения в много области, хумор и самовлюбеност(Да живее Еалендил!), който изпълняваше президентските си задължения с усмивка и без да взима играта насериозно.Хубаво беше по време на неговия мандат, и забавно.Лятното настроение се усещаше, и с покачването на температурите броя активни играчи намаляваше – всеки отиваше на почивка, море, пясък, слънце, и на малко им беше до Ерепублик.За съжаление управлението на Еалендил продължи само един месец.

Започна същниското лято – юли месец, в който почти всичко около играта умря – за това свидетелства и по-малкия брой гласове спрямо изборите от юни.За президент беше избран чукча,опитен играч със завидни дипломатически умения и връзки.Не мога да кажа почти нищо за този период, защото по това време се забавлявах на морето ;) Искам да отбележа едно нещо – бимба беше президент на еБългария, след това стана Генерален Секретар на PEACE GC, но заради проблеми с играчите(доколкото си спомням упоритстта на някои индивиди я беше изнервила страшно много), си взе „отпуск“ от играта;чукча мина по същия път – президентство, генерален секретар, лични проблеми, и той близо месец беше неактивен.Мисля че няма друга страна, която да е излъчвала двама генерални секретари на съюза, нито пък такова повторение – и двамата да не завършат мандата си.

Управлението на Станислав

По време на мандатите на Еалендил и Чукча, в социалното българско пространство се появи играчът cTaHucJlaB. Започна като отряден командир в армията на тогавашния отряд 3-2. По-късно, стана Министър на Отбраната не само заради голямата си активност в играта, но и заради уменията си. Наистина, този човек прекарваше повече от половината си време в играта, организира няколко кампании и съвсем заслужено когато за втори път се пробва за президент, беше избран за първия си мандат, от общо четири.

Времето на Станислав в България беше значително спокойно, летен мързел беше обхванал всички през август, а след това някак нямаше голямо развитие на действието. Организира мащабна военна реформа, беше създадено фиктивното Министерство на земеделието и горите, в опит да спечелим high регион на наша територия. Админите ни казаха да чакаме новия модул, още не сме го дочакали, България трупаше злато в трезорите си бавно, но славно. По това време беше създаден и skype чатът на България, в който, по статистика от началото на септември, имаше около 4% ерепублик теми (и около 60% покер, но това е друга тема). Станислав продължи да бъде и министър на отбраната, и президент и продължи да седи огромно време в еПространството.

В края на август започна и Третата световна война, също известна като Pig Mac – цяла Северна Америка беше почти завладяна от войските на PEACE, но за това - тук (погледнете списъка, не само тази статия). България също изпрати войски във войната, но това беше по-скоро малко развлечение в голямата скука, налегнала българите.

Времето си течеше, България си се развиваше с много бавни темпове (на ден имахме средно по около 15-20 нови играча в България, за сравнение – тези дни са повече от 200). Нещата се развиваха по, общо взето, следния начин: Станислав се кандидатира, България го избира, Станислав пише следизборна реч. Наближават конгресменските избори, Станислав пише статия, минават изборите, Станислав иска дарения от конгресмените за БНБ, наближават президентските избори, Станислав се кандидатира и пише дълга обещаваща реч. Станислав печели, пуска се импийчмънт (бг традиция) и Станислав остава на поста. Разбира се, между всичките тези работи имаше и доста добри организационни моменти.

Може би обаче тази традиция изигра лоша шега на България. През ноември, Станислав се кандидатира за четвърти път за президент, въпреки че смяташе да се откаже от активното си участие в играта. Неговите думи бяха: „Още преди да спечеля изборите,бях решил да се откажа,нямаше значение дали ще победя или ще падна,кандидатирах се,защото доста от приближените ми,ми казваха да се откажа докато съм на върха,аз обаче не исках да се оттегля като страхливец и затова се кандидатирах за 4ти път“. Цял ден губеше изборите от Даниел Димов, но вечерта успя да дръпне и спечели. Това обаче не беше неговото желание и поиска impeachment, този път не заради традицията, а заради желанието му да се оттегли. Познайте какво се случи – да, предложението беше отхвърлено и тъй като правилата на играта са малко сложни, следващо такова предложение можеше да бъде пуснато едва след 7 дни. Е, да, беше пуснато, но пак беше отхвърлено. Така България се самоуправляваше, тъй като Станислав спря да бъде активен и ноември беше един още по-скучен от останалите месеци. Накрая на управлението си, преди изборите през декември, Станислав написа статия, с която обяви, че подхода му е бил грешен. Цитирам:

„Истината е,че подхода ми бе грешен… Системата ви провали… Аз ви провалих.. Грешката ми бе,че мечтаех за нещо много повече,мечтаех за „величие“,но страната ни бе по близо до падението,когато започнахме да изграждаме новата система. Грешката бе,че исках на хората,които имаме като ресурс,да им е добре и да се грижим за тях,но това не бе правилно. Правилния подход е „BabyBoom“,“колкото повече,толкова повече“ количеството за сметка на качеството,след ситото,щяхме да имаме по голям избор във всичко. Нямах времето,нито нервите,за такава голяма реклама,в която да привлечем много нови играчи. Както казах,лично аз,поканих доста играчи,но малко последваха моя пример.

Може да си разочарован ако не успееш, но си обречен ако не опиташ. cTaHucJIaB“

Именно със сравнително малък бейби-бум (около 400 човека се регистрираха за един ден, а това си беше много) приключи „владението“ на Станислав, а той се оттегли с една последна статия. По-късно започна да се връща в играта с малко повече активност, но все още не се е решил отново да бъде един от най-активните – нещо, което всички очакваме. Примерът на Станислав показва, че няма нужда да се източва един играч до край, защото ще му писне.

Разпадането на PEACE

съюза People of Earth Associated under Common Excellence Global Community беше създаден през август 2008 година, като отговор на ATLANTIS, направен от повечето големи държави, с цел „защита на по-малките им събратя“(разбирайте световна доминация).Поради бързината на „изникване“ на PEACE GC империалистите от ATLANTIS не вярваха че ще издържи дълго, но „новакът“ се справи с първото си предизвикателство – испанската инвазия в Мексико, която беше предотвратена по много хитър начин – Португалия изгради буфер между Испания и Мексико, по този начин спирайки атаката.Следваща беше Унгария, напдната от Румъния, и неизтрита от картата единствено благодарение на спирането на военния модул(войските на новоизлюпения PEACE не можеха да се мерят с ATLANTIS-ките).

Оттогава съюзът върви нагоре – защити Франция, Русия, Китай, Пакистан, освободи Украйна, Молдова, Германия(която, веднъж освободена, отиде при доскоршния си окупатор, който пък пак я нападна, и се наложи да я спасяваме).Поради агресивността на врага, страните ставаха все по-сплотени, заради общата цел.

И тогава се стигна до апогея на PEACE GC – Операция PIG MAC, по време на която Франция, Русия, Сърбия, Унгария, Иран, Великобритания, Индонезия постигнаха огромни териториални, икономически и демографски разраствания.Французите бяха първите, които минаха 20 000 население, и окупираха напълно Испания и Канада(после загубиха всичко, но това беше заради многото фротнове и саботьорската работа на испанците), Унгария получи контрол над региони, богати на всички ресурси(жито, нефт, дърво, диаманти, желязо), Великобритания и Иран също намазаха ресурсно, докато Русия, Португалия, Индонезия се справяха със САЩ.PEACE GC даде на света занимание за доста време – от първата атака до последната(съответно Nova Scotia и New Jersey) минаха повече от три месеца, прекарани в интензивни битки на много фронтове, довели до пълното изчезване от картите на Северна Корея, Швейцария, Испания, Норвегия(имали дързостта да блокират съответно Русия, Унгария, Франция, Русия, като специално „викингите“ бяха заличени от съюзника си Финландия, за да се премахне войната с братушките), Канада, и до отнемане на немалко територии от САЩ(последните две имали глупостта да нападнат всичките си съседи от PEACE, и да ги оставят с много МПП-та на тяхна страна, а специално за САЩ – бяха останали с 1 от 52 щата),Финландия(която за известно време беше само с 2те си крепости – Западна Финландия и Аланд, като трябва да се мине през едната за да се стигне до другата), Перу(управлявани от поляци, бяха окупирани от Аржентина и Бразилия, с цел връщане на държавата на перуанците, но за съжаление, неуспешно).

Много промени настъпиха в Новия Свят в тези времена, и имаше много обвинения към PEACE GC че са станали империалисти, точно като причината за съществуването си, ATLANTIS(който по това време се беше разпаднал, за да се прероди в EDEN).Това наистина бяха вълнуващи месеци – целия свят беше в пламъци, и за тези три месеца беше похарчено над 1 милион злато. Тогава се появиха търканията между членовете – врага беше по-слаб, и повечето големи сили започнаха собствени войни, често само ей така, за кеф, което предизвика недоволсвтвото на доскорошни приятели и съюзници.Съюза се държеше по магия, и това позволи на EDEN да си възвърне загубените територии, и да се въстанови – САЩ изплати военния заем, взет от Испания, и държавните облицаии(war bonds, по 1 злато, с някакъв процент възвръщаемост, с цел набиране на средства за водене на война), и започна да мисли контраофанзива.Появиха се пукнатини между доскорошните съюзници – Унгария обяви война и смаза Словакия „за купона“, а Индонезия обяви война на Малайзия, и я нападна – и двете без одобрението на Генералния Секретар на PEACE GC, Antonio Salgado или някой от съ-генсековете(по това време PEACE GC беше под управлението на Триумвират), който се обяви против двете частни битки, и продължи работата над новия Устав.Най-активна на медийното поле беше Lyne Faynel, президентката на Франция(която след края на мандата си взе 4000 злато от държавата за „добре свършена работа“), която страшно много критикуваше големите страни, управлението и различните членове на съюза, и настояваше за връщане към основите му.Когато Индонезия нападна Малайзия, Франция подписа МПП с последните и активно танкираше(цялата френска армия се изсипа в една от битките) срещу доскорошния си приятел, спасил я по време на French Toast(което беше изтъкнато от индонезийското управление), което доведе до скъсване на всички дипломатически връзки между двете страни, впоследствие и до напускането на Индонезия.Последваха няколко оставки на управляващи на съюза, потресени от случващото се.Няколко бивши величия в PEACE GC, включително двама бивши генерални секретари, се опитаха да овладеят изключително крайната френска президентка, и военната и икономическа колона Индонезия, но неуспешно.Скоро напуснаха и Унгария, Русия, Иран, Бразилия, Италия, Латвия, които (с изключение на последната) бяха стълбовете в PEACE GC.Френската президентка продължаваше да плюе по бившите си съюзници, което доведе до слухове за разпадане на съюза.И тогава Генералния Секретар го обяви официално – че PEACE GC, просъществувал по-дълго от конкурентите си, повече от година, владял повече от половината свят, съществувал в хармония и разбирателство, официално се разпадна.Враговете му злорадстваха, което отново обедини анти-EDEN общността, която им напомни че при разпадането на ATLANTIS не е имало такива неща, и имаше някакви надежди за бързо прераждане на PEACE GC, но те затихнаха(в интерес на истината трябва да отбележа че прословутата френска президентка продължаваше да твърди че PEACE съществува, и формално Франция го напусна съвсем наскоро, преди няколко седмици(както отбелязаха някои, французите винаги закъсняват), но именно нейната упоритост и непреклонност довършиха съюза).

Опити за ПТО „Кулин Бан“

Още през септември и октомври, акцията на чужденците започна. Те бяха предимно босненци и играчи на ЕДЕН, имаше и турци, които обаче не бяха „пратеници“ на държавата си (наша съюзничка), а недоказали се в родината си играчи. През октомври, турчинът Utku Akin (по настоящем баннат заради вулгарност) влезе в конгреса и одобри още 1-2 чужденци за български граждани. По това време, България имаше по-малко от 800 жители, а в конгреса можеше, с малко късмет, да влезеш само със собствения си глас – наистина, невеорятно, но факт. Това и правеха чужденците – със сериозна организация, правеха всичко в последния момент, но го правеха качествено и успяваха да надвият всеки наш опит да ги спрем, въпреки че разчитаха на милионите си мултита. През ноември, ситуацията стана много тежка. Първо, на изборите за партиен президент на ВМРО, ситуацията не беше проследена и Кулин Бан беше единствен кандидат за президент и превзе партията. Тя беше преименувана на БКП, тотално променена и беше убежище на ПТО активистите. След това, на изборите за конгрес на 25ти, ситуацията стана критична, след като 13 от конгресменските места бяха спечелени от чужденците. Как ли? Мулти-бебетата им бяха пораснали точно навреме и изсипаха гласовете си в последните часове от изборите. Писахме до админите, те са намесиха, но просто изтриха мултиакаунтите и нищо повече. Оставиха ги в конгреса. Все пак, не направиха никакви щети, освен че отмъкнаха златото от медалите.

Малко и за водача на акцията. За България, Кулин Бан беше страшен дразнител. Правеше всичко, преструвайки се, че наистина иска добро за България и напълно игнорираше всички нападки срещу него. Пускаше си статийките, знаейки че никой не го интересува какво пишеше, но продължаваше да дразни всички в България. Преди БКП, създаде АСУ (All Slavic Union), „за по-добра еБългария“, но тогава още нямаше толкова сила (и толкова мултаци) в България и спря да развива партията. Като цяло, Кулин Бан беше запомнен като дразнител и нечестен играч.

В крайна сметка, малко по-късно започнаха да напускат страната един по един, в следствие на увеличилото се население на еДържавата ни, а и някои от тях бяха баннати. Върнахме си ВМРО, върнахме и оригиналното му име, но загубихме БДП. За щастие, победителят castlewarder се застоя само ден-два, преди да напусне и отново всичко беше спокойно, а България започна да се радва на все по-голямо население. Идваше обаче военна заплаха от север…

Първата Румънска атака

За всеки един народ е важно да помни своята история. А изминалите месеци са може би най-важната част от историята еБългария. В тези месеци България от най-слабата и малобройна страна на Балканите, след като беше разрушена и заличена от картата се надигна от пепелта с почти 10 пъти увеличено население и изгради своите национални структури – армия, менторска програма, търговски агенции. Беше поставено и началото на българското разузнаване.

Началото на войната – причини и поглед в световен мащаб.

Азия е богат континент. Там се намират много, ключови находища на почти всички ресурси и в същото време слаби, ненаселени е-държави с не много активно население. Това винаги е правело този континент апетитна хапка и поле на единоборство между световните еСили. Румъния винаги е била водеща държава. Населението и е старо с голяма сила. Румънската империя се простираше на територията на цяла Източна Европа – на север от Дунав и на изток от Унгария. Румъния владееше цяла Русия и Китай. Там беше и сблъсъкът и с Индонезия – другата велика сила по това време. С времето Румънската империя беше сломена и Румъния беше прибрана в собствените си граници. Но огромните световни богатства получени по времето на тази империя, както и споменът за това време останаха. И в края на 2009-та Румъния взе решение отново да се настани в Азия.

Територии на Румънската империя.

Русия вече беше твърде силна, за да могат Румънците да минат през нея, за това остана алтернативният вариант – през България, Турция и Иран. В този момент Феникс все още не съществуваше, макар повечето страни да поддържаха близки връзки. България имаше малко съюзници и не повече от 1000 човека население.

Първата Румънска атака.

За Румънска атака се говореше месеци наред, но нищо не се случваше. Затова много хора останаха изненадани, когато един ден Румъния издебна момента, когато българските договори със съюзниците и бяха изтекли (Останал беше само този с Унгария). Последва мълниеносна смазваща атака.

Въпреки, че на наша страна се биеше силната Унгарска армия и геройските усилия, на българските отряди, първият ден бяха нападнати и превзети 3 региона. В този ден с трескава организация на българската дипломация на практика за пръв път беше събран Феникс, от останките на Peace и използван във военни действия. Бяха сключени съюзи със най-коравите членове на Феникс – Сърбия, Русия и Индонезия. Въпреки това, че вече Румъния се биеше сама срещу общо 5 държави на другия ден бяха нападнати още 3 региона (Бургас Пловдив и София) и превзет 1 от тях – Пловдив. Вдигнато беше и въстание във Видин, което приключи успешно (въпреки че тактически това не може да се смята за победа). По-важна обаче беше успешната защита на София – градът крепост на България, в който живееше по-голямото население на страната.

Последваха нови атаки срещу Видин и Бургас, които този път бяха превзети (Видин отстъпен преднамерено като тактически ход, за да може после Сърбия да нападне и блокира Румънците.) На ред беше втората атака срещу София. Столицата отново беше успешно защитена. Всички останали региони бяха в румънски ръце. Малко след това сърбите атакуваха Видин с цел да блокират румънците и да си върнем регионите.Румънците предвидиха този ход и пуснаха въстания в Русе и Пловдив. Бургас и Варна засега бяха в техни ръце. Румъния пусна и гласуване на война с Турция (вече притежаваха Бургас и Пловдив, откъдето можеха да атакуват).

Каква беше временната ситуация: Пловдив, Русе и София бяха наши, Видин сръбски, Варна румънски, а Бургас щяхме да си върнем на следващия ден.

На другия ден Румъния нападна Турция (Активирайки всичките и съюзи срещу себе си – около 10-тина държави), но въпреки това успя да превземе Мармара, което се смяташе за голяма тяхна победа.

Тогава настъпи и обратът във войната. България можеше успешно да нападне и блокира, Румъния. Последва атака на България и Феникс срещу Мармара. Минути преди края на битката Румънците държеха стената над 1 милион, но благодарение на смелата атака на Унгарските танкове стената беше свалена.

Румънската армия беше разбита и изтласкана от останалите български региони, като дори Мармара остана българска. Българските болници и защитни системи навсякъде освен в София бяха разрушени, но все пак това беше краят на първата Румънска инвазия.

Битката за Северна Добруджа

След няколко седмици затишие в региона, Унгарците приведоха в действие свой план за атака срещу Румъния. България от своя страна взе решение за атака на Северна Добруджа. Тогава еБългария изживя първия си сериозен бум на играчи. Притежавайки Истамбул и тръгвайки да завладява Северна Добруджа, страната ни изглеждаше доста внушително за новите играчи (Включително за мен). Всички помним еуфорията от този ден. Унгарската армия настъпваше от север и вече половин Румъния беше в руини, а българите нападахме Добруджа от юг. Разбира се в атаката имаше и една неприятна уловка – нападайки оригинален Румънски регион България щеше да активира срещу себе си Румънските съюзи. Все пак имахме зад гърба си нашите 4-ри съюза и рискът, който поехме не ни притесняваше – перспективите бяха добри. За съжаление трябваше да се изправим пред неприятна изненада.

По-подробна тактическа информация и обяснения за ходовете в тези битки може да получите от изявлението на тогавашния президент Гарабеда във форума: http://forum.ebulgaria.biz/viewtopic.php?f=20&t=46&start=10

Азиатски маневри. Битката за Hellokity

През тези седмици сърбите въведоха в действие своя план за настаняването им в Азия. За целта Пакистан, който е наш съюзник във феникс, трябваше да нападне и превземе последователно територии от Иран, Турция и България. Гореизброените държави сме съюзници, така че след Пакистанската атака териториите щяха да бъдат отстъпени. След като Пакистан достигнеше до Видин, Сърбия на свой ред щеше да нападне Пакистанските региони и да премине по създадената пътека до Азия. Докато течеше атаката срещу Румъния и Сръбските маневри се случи едно важно събитие, което за добро или лошо предопредели хода на войната и българската съдба през следващият месец.

Освен че имаше старо, опитно, добре организирано население Унгария имаше и отличен деен президент, който беше движеща сила във феникс. Той решаваше редица войни, понеже притежаваше рядката дарба да може дни наред да стои до 4-5 часа през нощтта и неуморно да натиска бутона F5. Но Унгарската военна машина черпеше своята сила преди всичко от богатия на желязо Азиятски регион hellongjiang, наречен от американците за по-лесно Hello Kitty. В статията ще използвам именно това име.

Hello Kitty в наши дни.

Унгарската армия настъпваше неуморно в Румъния и докато беше ангажирана там, Щатите съзряха удобен момент, за да реализират своя план за изтласкването им от Азия. Американците, заедно със Еденски елитни части преминаха през териториите на марионетната им държава Китай и нападнаха Унгарската крепост. Регионът се обитаваше от няколко хилади унгарски играчи, има множество фирми, болница и защитна система Q5 и е ключов за унгарската икономика. Последва може би най-голямата битка в дотогаващната история на еРепублик, която Унгария спечели, хвърляйки всички сили.

Последните 5 минути от Битката можете да проследите в YouTube - http://www.youtube.com/watch?v=NgtvYBz_VXM

Регионът беше защитен, но цената беше висока. Румънците взеха инициативата във войната и отблъснаха Българо-Унгарската атака. Американската армия беше разбита, останала без пари след атаката. Но общият фон беше различен. Полша и Испания след неколкомесечен бейби бум бяха събрали огромно население и исили. Имаха и отворени войни и МПП-та с Франция и Германия. Хърватия (също една от най-старите и най-мащни страни), отдавна беше хвърлила око на Словения. България имаше срещу себе си Румъния и активните и съюзници. Наближаваха тъмни седмици за Феникс, Жар птицата щеше да получи удър, от който може би нямаше да се изправи

Втората Румънска атака

Общ поглед върху стратегическите предимства и недостатъци на Феникс и ЕДЕН

Държавите, членки на ЕДЕН са многобройни. Някои от тях със старо и опитно население – Румъния, Хърватия, Щатите, Норвегия – част от тях Бивши империи, водещи агресивна политика с цел да въстановят предишното си величие. Други са със огромен бейби бум и многобройно население, мотивирано да постигне исторически реванш Испания, Полша. ЕДЕН е създаден като нападателен съюз, чиято главна цел е да завладее и задържи богатите световни региони, като по този начин подсигури своето доминиране. От друга страна Феникс действа предимно защитно, с цел да се противопостави на империалистичната полика на противника си. Държавите във Феникс са с по-малко население. Това което движи съюза е голямата организираност и сплотеност между членовете му. Икономическата сила, поради която Феникс може да противостои на превъзхождащият го по численост враг се крие в контрола на ключови региони по целия свят, в които е съсредоточено световното богатство. Като цяло, благодарение на своята мобилност и отдаденост, армията на Феникс може бързо да се прегрупира, да концентрира силите си и да взима инициятивата в определени ключови региони и битки. Феникс винаги е имал предимство, когато се водят тактически надигравания на стеснен фронт. Обратното – Еден използвайки своята многочисленост и богатство взима предимство, когато войната се води на няколко фронта и в битките участват много страни.

Настъплението на ЕДЕН

В началото на 2010 силите на ЕДЕН започнаха масирано настъпление на няколко фронта из цяла Европа: Испания нападна Фарнция Полша нападна Германия Хърватия, заедно с активните си МПП-та нападна Словения Гърция започна контраофанзива, за да си върне островите и да изтласка турските сили от Израел. Румъния имаше готовност за нова атака срещу България.

На този фон сърбите започнаха размяна на територии през пакистанския коридор, с цел да се доберат до Азия. Разбира се непрекъснато бяха саботирани от американски въстания по пътя си.

Въпреки ожесточената съпротива, частите на ЕДЕН настъпваха неумолимо и няма и седмица по-късно Испания и Полша успяха да получат обща граница, а Словения беше изтрита от картата. На този фон Румъния започна втората си офанзива срещу България.

Падането на София. Битката за Саарланд.

С активните си МПП-та срещу България и почевето сили на Феникс разпръснати по света, Румъния без проблем нападна и завладя Видин, Варна и Русе. По това време, поради тактическите маневри на Сърбия и Пакистан, Пловдив беше Сръбски, а Бургас Пакистански.

По същото време, докато Румънците напредваха без проблеми в българските територии, Франция беше останала с 3-4 Региона, а Германия вече имаше един последен регион. Немската крепост Saarland. Цяла Германия вече беше полска и единственият шанс за спасение на тази страна беше успешната защита този силно укрепен регион с болница. Ако Саарланд беше загубена, това означаваха дълги месеци на полско робство за Германия.

България от своя страна нямаше големи шансове за защитата на София, а евентуално рестартиране на Държавата (След пълното ни превземане, щяхме да имаме територии в съюзнически страни и за няколко часа тези територии да ни бъдат върнати), щеше да изтрие Румънските МПП-та и да ни даде шанс за ново въстановяване на загубените територии. Така беше взето решение София да бъде пожертвана и всичките сили на българската армия, както и армията на Феникс да се бият в Саарланд.

В този ден германският народ, както и другите членове на Феникс оцениха тази саможертва и изразиха своята искрена благодарност и признателност.

Наближаваха последните часове на битката за Саарленд, битка която се оказа най-голямата в историята на играта. Армии от всички краища на света се стичаха, за да решат съдбата на Европа. Последните, епични минути от битката може да гледате в YouTube:

http://www.youtube.com/watch?v=0MIyKCckPxA&feature=related

Буквално в Последната минута, ЕДЕНските сили успяха да свалят стената и да спечелят битката въпреки усилията на Руските, Сръбските и Унгарските танкове.

Загубата означаваше дълги тъмни месеци за Феникс в Европа. Франция имаше само няколко изолирани региона, Германия беше напълно окупирана, Словения и България изчезнаха от картата, Гърция не спираше своето настъпление в средиземноморието.

Освобождаването на Варна

В деня след битката за Саарленд (11.01.2010) с въстание, подпомогнато от сърбите беше освободена Варна. Сърбия предприе и успешна атака срещу Видин.

В същото време вървеше и въстание в Пловдив, но поради известно объркване от страна на съюзниците ни (повечето от неориентираните сръбски играчи се биеха против въстанието, а организираната им армия не натисна достатъчно), Пловдив не беше върнат.

Румънската пропаганда тръбеше, че ни прави голяма услуга като иска да прогони сърбите от Пловдив.

Това, заедно с твърдението, че Феникс е предал София, беше началото на една широка пропагандна кампания, целяща да заблуди младите българските играчи и да ги настрои срещу Феникс. Въобще Румъния винаги е била много добра в пропагандата в завладените от нея земи – Молдова и Украйна и до днес са техни марионетки. Свободата им е привидна – имат проРумънски правителства, които изпълняват нарежднията на Букурещ.

София беше превзета. Няколко часа по-късно Варна беше освободена. Последва успешна Румънска атака срещу Сърбия във Видин и Пловдив.

Малко по-късно Румънците вдигнаха Въстание във Видин и ни го върнаха. По този начин блокираха шансовете на Сърбия да навлезе и да ни освободи от там. Видин беше беден регион почти без население – съответно евтин и лесен за превземане. София от своя страна с вече 3-4 хилади население беше почти непревземаема крепост.

Представено като акт на щедрост и на добра воля от Румънската пропаганда, връщането на Видин на практика правеше освобождението на окупираните български региони почти невъзможно. Феникс на практика беше загубил 4-ри страни и все още отстъпваше на всички фронтове. Положението изглеждаше безнадеждно. Предстояха дългите седмици на румънската окупация.